снимка

Дзаферович: "Бих играл за Босна"

22.09.2006 г.

Ваня Дзаферович стана първият отличен футболист в анкетата "Футболист на феновете". Дзаферович спечели приза за месец август след като показа превъзходни и стабилни изяви през целия месец. Хърватинът спечели уважението на феновете и за първи път ликува с наградата за най-добър футболист за месец. Beroe Online направи интервю с него, в което се опитва да представи стабилния защитник.

Ваня Дзаферович е роден на 19 май 1983 г. в Словански брод (Хърватска), израстнал е в Босненски брод (Босна и Херцеговина). През 1992 г. след началото на войната в Босна и Херцеговина с цялото си семейство се изселва в Хърватско, където живее около 8-9 месеца в Пожега, след което се пренася да живее в Загреб. Висок е 183 см и тежи 83 кг. Майка му се казва Ясминка, а баща му Беян. Има сестра на име Ивана. Играл е в НК Инкер (Запрешич, Хър), НК Загреб (Загреб, Хър), Локомотив (Загреб, Хър), Хърватски драговоляц (Загреб, Хър) и Сегеста (Сисак, Хър). Първият му треньор е Целестин Гашпарин. В Стара Загора идва след като треньор става Ханс Кодрич и решава да го привлече на мястото на капитана тогава Стелиян Попчев след освобождаването му.

- Ваня, нека първо поговорим за мача в събота. Берое победи, но сякаш по-разтърсващото беше това, което се случи с един босненец - Берберович. Той бе на косъм от смъртта. Как видя ти ситуацията?
- Бях съвсем близко, на по-малко от 10 метра. Здравко и Берберович се сблъсъкаха. И двамата паднаха. Берберович се изправи, но веднага пак се сгромоли. Викаше, че ръката му се схваща, че целия не може да се движи и изведнъж загуби тотално съзнание. Извиках заедно с другите веднага лекаря. Много страшно беше, но разбрах, че най-лошото се е разминало и още същата вечер той се е чувствал по-добре.
- Какви бяха първите ти впечатления като дойде в Стара Загора?
- Беше ми доста трудно. За първи път излизах извън страната ни. Не знаех езика, не разбирах. Хубавото беше, че дойдохме заедно със Списич и комуникирах с него по-често. Иначе и хората, и животът, че дори и храната тук са много близки до тези с Хърватска. Когато човек свикне с езика, вижда че те всъщност са много близки и можем да се разбираме свободно с българите.
- Кой е първият ти мач с фланелката на Берое, който помниш и който е оставил по-добро впечатление у теб?
- Срещата с Миньор (Раднево) е първата, за която си спомням, тъй като тогава вкарах и гол. Иначе изключително приятни са спомените ми за мачът с Литекс през миналия сезон (3:1), когато вкарах единствения си засега гол в елита. Това бе един наистина добър за мен мач. Иначе аз се раздавам във всяка среща.
- Игра на два различни поста. Кодрич и Петков те налагаха като ляв защитник, а при Илиев заигра в центъра на терена. Къде се чувстваш по-комфортно?
- Преди да дойда в България съм играл само като централен защитник. Кодрич обаче залагаше на система 3-5-2 и аз трябваше да играя в лявата зона на отбраната. Когато Петков стана треньор и започна да налага 4-4-2 като схема на игра, аз му казах, че съм централен защитник, но нямаше кой да играе в лявата зона и се наложи аз да заемам тази позиция. Определено се чувствам по-добре в центъра на терена.
- Коя е причината в Стара Загора да играете добре, а навън нещо да не достига?
- Като че ли има някакъв страх от съперника. Нямаме самочувствие като излезем да играем извън града. Необяснимо е за мен. Играем трагично като гости, а в Стара Загора правим хубави мачове. Ето в Пловдив играхме само едно полувреме добре, през второто направихме може би най-слабия мач от както съм тук. Направихме безброй грешки и само се защитавахме без да градим нещо. Откакто съм тук мога да се сетя само за няколко добри мача навън - тези през миналия сезон с Ботев и Родопа (Смолян). Не виждам защо толкова ни е страх и само се защитаваме в гостуванията - ето според мен Локомотив (Пловдив) не е много добър отбор тази година и ако бяхме играли по-нахъсано можехме да победим.
- Какво мислиш за състоянието на Берое през тази година?
- Смятам, че отборът е по-силен отколкото през миналия шампионат. Готвим се много повече тактически и това дава резултат. Трябва ни малко повече самочувствие и най-сетне победа навън, за да се чувстваме още по-уверени.
- Къде виждаш отбора в края на сезона?
- Преди старта на шампионата бях песимист, но сега мисля, че имаме сили на 5-6 място. Берое може да е фактор в България. Има и фенове, има и доста добри футболисти. Пак повтарям липсва ни само малко повече самочувствие и повече организация.
- Има ли сериозна разлика между хърватския и българския футбол?
- Не мисля, че разликата е кой знае колко голяма, но лично според мен футболът тук в момента е по-силен. Хърватския футбол загуби от качествата си в последните сезони.
- На какво се дължи това според теб?
- Не знам и аз, просто констатирам факти. Отборите ни отпадат от Европа. Ето Динамо бе единствения останал тим, но загуби от Оксер и има минимални, да не кажа нищожни шансове да продължи. Единственото положително, което виждам в хърватската лига е че там има 12 отбора.
- Значи според теб е по-добре да има по-малко от 16 тима в "А" група?
- За страни като България и Хърватска мисля, че по-успешната формула е с по-малко отбори и по-голяма конкуренция. Особено в България трябва да има по-малко отбори, тъй като в момента в първенството има 2-3 много слаби отбори. Отборите трябва да са по-изравнени, за да е по-интересно.
- Да решиш да заиграеш в чужбина е доста трудно решение. Как прие семейството ти предложението на Ханс Кодрич да заиграеш в Берое?
- Подкрепиха ме! Баща ми ми каза да дойда тук и че това е добре за кариерата ми. Не бях играл в първа дивизия на Хърватска, така че участие в първото ниво на футбола в България си беше предизвикателство за мен. Имах и предложение от Хърватски Драговоляц, които бяха отпаднали в "Б" група, но имаха силен тим и искаха да се върнат в елита, но предпочетох Берое.
- А беше ли чувал нещо за българския футбол и Берое преди да дойдеш тук?
- Не, не знаех нищо за Стара Загора преди да се обади Кодрич. Чак когато ми направи предложение гледах в интернет и попаднах на сайта ви, от където се информирах за Берое.
- Как виждаш града и обстановката тук?
- Стара Загора ми харесва много. Запалянковците ни пък са наистина страхотни.
- Като те видят по улицата фенове на Берое спират ли те да те заговарят?
- Да, понякога става. Не е често, но все пак се случва.
- Имал ли си предложения от други клубове за трансфер, откакто си тук?
- Не, нямал съм.
- Договорът ти с Берое изтича юни 2007 г. Малко или много са две години в един отбор?
- Достатъчно. Договорът трябва да бъде за две години, а след това да се говори пак.
- Има ли други хървати в българското първенство? Познаваш ли се с тях?
- В момента единственото натурализираният играч на Левски Томашич е хърватски футболист, който да играе в България. Имаше още двама във Вихрен - Бруно Шиклич, който замина в Индонезия и Муратич, който е нападател, но така и не влезе в игра. Иначе с Томашич говорим преди мач с Левски, но иначе не се чуваме редовно по телефона и не поддържаме много близки контакти. Списич се чува и разговаря по-често с него.
- Нека продължим с няколко въпроса извън футбола. Падаш ли си по нощния живот?
- Не, рядко излизам вечер. Когато със съотборниците ми отпразнуваме някоя победа след мач съм с тях навън, но иначе - не. Иначе не пия и не пуша. Единствената алкохолна напитка, която консумирам е бирата.
- Коя ти е любимата българска храна?
- Определено шопската салата.
- А какво мислиш за българките?
- Те са хубави жени.
- Имаш ли приятелка българка?
- Не, нямам, свободен съм.
- Религиозен ли си, коя религия изповядваш?
- Не, родителите ми не са религиозни. Името ми е мюсюлманско, но това е тъй като майката на баща ми е била мюсюлманка. Дядо ми по бащина линия е католик, а другите ми баба и дядо са съответно източноправославна и католик. Родителите ми обаче не са кръстили при раждането нито мен, нито сестра ми. Оставиха този избор за нас. Сестра ми на 8 години реши да се кръщава, но аз все още не съм. Не съм толкова религиозен и не ми харесват някои от идеите на католизма.
- Занимавали ли са се други хора от семейството ти с футбол?
- Вуйчо ми играеше преди време в Босненски брод. Беше добър като играч, но реши да се реализира в друга сфера. Иначе в семейството ми сме спортни натури - баща ми играеше хандбал професионално във втора лига, сега е голям фен на футбола и докато играех в Загреб и Сисак не пропускаше мой мач. Сега му е трудно да следи изявите ми, но като беше в Стара Загора гледа мача ни с Черно море.
- С кой от съотборниците си се разбираш най-добре извън терена?
- С Виктор Списич, все пак дойдохме заедно и бяхме постоянно заедно. Иначе от българите най-добре се разбирам с Данаил Митев. Радвам се, че той се върна при нас. Чувам се макар и рядко с Бруно Фернандес, който сега се е върнал в Алвеш и играе там.
- Роден си в Босна и Херцеговина, но си с хърватски паспорт. Нямаш ли босненско гражданство?
- Не, имам само хърватски паспорт. Въпреки, че винаги съм се самоопределял като босненец. Босна е моята родина и аз съм горд от това. Никога не съм опитвал да скрия този факт. Въпреки това признавам, че напоследък хърватският ми паспорт ми дава много привилегии. Ако искам винаги мога да си извадя и босненски паспорт.
- В такъв случай можеш да играеш и за националния тим на Хърватска и за този на Босна. За коя държава би играл?
- При всички случаи за Босна. Според мен натурализирането на играчи е грешно. Никога не бих играл като Томашич и Вагнер за националния на друга страна. Човек трябва да защитава цветовете на държавата към която принадлежи. Не можеш да си бразилец и да се чувстваш българин и да играеш за българския национален отбор например. Аз се чувствам босненец затова бих играл само за Босна.
- Кои са ти любимите футболисти? Имаш ли кумири и идоли?
- Фен съм на Борусия (Дортмунд) и идол ми беше Матиас Замер. Запалих се по отбора, тъй като вуйчо ми живееше в миньорския град. От сегашните играчи нямам идоли и любимци. Харесва ми играта на Роберт Ковач, който играе на моя пост. Повече харесвам халфовете, защото те знаят как да играят с топката, не ми харесват играчите на моя пост, те рушат много играта.
- Разкажи ни малко за баща ти. Той като че ли е видял войната в Босна най-отблизо?
- Да, той беше военен оператор. Ходеше и снимаше военните действия. Имаме десетки касети вкъщи със записи от войната. Не съм ги гледал подробно, но са ми интересни и сигурно скоро ще изгледам, тъй като искам да знам какво се е случвало.
- Когато започна войната ти живееше в Босненски брод...
- Да, почти година града се защитаваше, но през октомври 1992 падна. Баща ми и дядо ми бяха там до самия край. Те бяха сред последните, които успяха да минат моста над р. Сава там преди той да бъде бомбандиран. Ставаше дума буквално за секунди. Когато градът ни падна помня, че баща ми се беше затворил в една стая и не излезе 4 дни. Имаше изключително много жертви в града.

Призът на феновете

Хърватинът Ваня Дзаферович зае първото място за месец август в традицонната анкета "Футболист на феновете", организирана във форума към онлайн изданието Beroe Online. Хърватинът спечели с преднина от 51 точки пред втория в класацията - юношеският национал Галин Иванов. Третото място зае националът на Мозамбик Мануел Лопеш. Иванов и Лопеш спечелиха сърцата на феновете само след един месец официални двубои. Двамата имат съответно 85 и 60 точки. Анкетата "Футболист на феновете" е традиционна и се провежда всеки месец във форума на отбора. В края на всеки от двата полусезона се определя най-добър играч на Берое за съответния дял, а след 30-ия кръг на първенството на България ще бъде определен и носителят на приза "Футболист на феновете" за 2006/07. През миналата година той бе спечелен от хърватинът Виктор Списич, който отвя безапелационно конкуренцията. Beroe Online организира в края на сезона и допитването за най-проспериращ млад играч. Досега наградите са печелили Здравко Тодоров (сезон 2004/05) и Иво Иванов (сезон 2005/06).

Футболист на феновете - август 2006

1. Ваня Дзаферович - 136 т.
2. Галин Иванов - 85 т.
3. Мануел Лопеш - 60 т.
4. Айзък Куоки - 49 т.
5. Виктор Списич - 43 т.
6. Николай Харизанов - 24 т.
7. Тодор Симов - 17 т.
8. Стоян Ставрев - 15 т.
9. Здравко Тодоров - 6 т.
10. Павел Ковачев - 1 т.

Визитка

5. Ваня Дзаферович
Пост: защитник
Дата на раждане: 19.03.1983г.
Ръст: 183 см
Тегло: 80 кг
Националност:Хърватска
Предишни тимове: Инкер (Запрешич, Хърватска), НК Загреб (Загреб, Хърватска), Локомотив (Загреб, Хърватска), Хърватски Драговоляц (Загреб, Хърватска), Сегеста (Сисак, Хърватска)

Реклама