снимка: (cc-by) Ани Георгиева, beroe.eu

Джаферович: "Спирам с футбола"

13.11.2012 г.

През миналата седмица се случи едно от най-лошите неща, които може да се случи на футболист. Железният бранител на Берое Ваня Джаферович скъса връзка на дясното коляно, това, което бе оперирано само преди 7 месеца. Злата участ споходи хърватина на тренировка с втородивизионен хърватски отбор, с който той поддържаше форма. Късно снощи се свързахме с Джаферович, който с много мъка в гласа и силно разчувстван обяви, че за него това е краят на футболната кариера. Капитанът на отбора на сърцата на феновете на Берое все пак се съгласи да говори за всички привърженици на Берое. Ето какво ни разказа той:

- Здравей Ваня, намирам те в Загреб и за жалост ти се обаждам по един доста неприятен повод. Ще разкажеш ли накратко какво се случи тази седмица?
- Здрасти. Неприятен е поводът, защото пак се контузих. Дясното коляно, което беше оперирано преди 7 месеца. Наложи се да се прибера в Хърватска заради виза и нямаше начин освен да си намеря някой отбор да тренирам и поддържам форма, защото само да тичам не върви. И на една тренировка отскочих за една висока топка и ме пресече коляното. Като отскочих на този крак, усетих как ме пресече коляното и че не са добре нещата. Отидох веднага на лекар и той ми каза, че е скъсана връзката.

- Говори ли с лекарите? Възможна ли е оперативна намеса?
- Лекарят ми каза, че сега не е добре да се прави операцията, защото трябва да мине една година след операция, за да може да се възстанови връзката и тогава. Според него е най-добре след година най-рано да направя операция и след това отново възстановяване, но за мен просто вече няма смисъл.

- Означава ли това, че слагаш край на кариерата си или ще опиташ отново след година?
- Ще се оперирам заради себе си. Не искам на тези години да мога да живея само така. Искам да мога да се движа, да мога нормално да ходя. Но да, това означава, че спирам. Няма да продължа повече да играя футбол.

- Разговаря ли вече с ръководството на отбора - визирам треньора и спортен директор Петър Хубчев и изпълнителния директор Боян Боев? Какво ти казаха те?
- Да, говорих с тях. Даже Боян [Боев] се опита да ми каже да опитам пак и да се оперирам, но човек, който не е минал през това нещо, няма как да знае. Много са три операции и сега и четвърти път. Това е всеки ден да ставаш с болка, да не можеш да ходиш нормално в началото, а след това, докато свикнеш, всеки ден да загряваш и това е трудно. Аз му казах, че няма никакъв смисъл с това. Искам след две години - три да мога да играя с детето си, а не да ме гледа как куцам и други такива неща. На мен ми е най-гадно, защото обичам футбола. Целият ми живот е минал във футбола и е много трудно.

- Със сигурност е трудно. Все пак с г-н Боев говорихте ли за някакъв друг вариант, за да си близо до Берое и до футбола в крайна сметка?
- Да, говорихме. Той ми каза, ако реша, че може да започна да работя в Берое, защото клубът има нужда от мен и ще има полза. Ще видим, като получа виза, ще се срещнем и ще говорим. Той ще ми предложи някакъв вариант и там ще видим. Но ми каза, че иска мен в Берое и да помогна с каквото мога, което е хубаво.

- Успя ли да говориш с някой от съотборниците си? Окуражиха ли те и те?
- Не съм още говорил с никого, защото исках да изчакам. Не съм се обаждал още на никого. Предполагам, че ще са всички с мен.

- Освен съотборниците ти аз съм сигурен, че още едни хора ще бъдат изцяло с теб - феновете. Не се случва често името на защитник да бъде скандирано от цял стадион, а не е тайна, че за феновете на Берое ти за кратко време се превърна в любимец, има ли нещо, което искаш да кажеш на тях?
- Да. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало изобщо в спорта. Много се радвам, че бях част от Берое през всички тези години. За това най-много съжалявам. В най-трудните моменти съм усещал любовта на феновете. Нямал съм никога никакви проблеми с никого и ще запомня с хубаво. Трудно е да се говори, защото е трудно да се възприеме, че това ще е края.

- Какво предстои за теб сега или още е твърде рано да се каже. Знам, че чакаш виза за продължително пребиваване в България. Ще продължиш ли с процедурата за българско гражданство въпреки всичко?
- Това ще видим. И да получа гражданство аз няма да играя футбол, така че няма да ми трябва за това. Но нямам нищо против - жена ми е българка, детето ми има българско гражданство, така че нямам нищо против. Аз съм събрал всички документи и ще видим с Боян Боев и г-н Хубчев дали ще стане нещо.

- Знам, че учеше задочно в загребския университет. Да продължиш там и да завършиш вариант ли е за теб?
- Да, сега почнах да уча. Няколко години не съм учил нищо, но са ми останали някакви изпити. Сега почнах и искам да уча, защото това е диплома, която е призната навсякъде. Хубаво е да имаш такова нещо. За мен спортният и футболният живот може би е свършил и трябва да мисля за някаква друга работа и да припечелвам някакви пари.

- Като говорим за футбол, би ли се пробвал на треньорското поприще. Според мнозина човек с характер като твоя е обречен на успех и в този занаят, а не само като футболист?
- Още не знам. Не съм мислил за всичко, защото всичко се случи изведнъж. Аз очаквах да изиграя поне още една-две години. Така стана, че сега трябва да мисля за други неща. Сигурно... животът ми е свързан с футбола. Ако стане с Берое нещо, всичко е възможно. Може да запиша курсовете. Не съм мислил за това още, но ще трябва да помисля и за това. Остава ми се във футбола, защото целият ми живот е минал с футбола. От 9-10 годишен играя футбола и всичко е минало през него. Да спреш да се занимаваш с това нещо е трудно.

- Благодаря ти и мисля, че говоря от името на всички фенове на Берое като казвам, че ти благодаря за всичко, което си дал за този отбор и се надявам наистина да останеш близо до Берое въпреки всичко! А и каквото и да се случи, трябва да знаеш, че винаги ще бъдем зад теб и ще се радваме на това, което си ни донесъл като радост.
- Искам и аз да кажа благодаря на феновете за подкрепата през всичките години, които съм имал в Берое. Дано Берое продължи добре напред, защото това е важно за феновете. Минали сме заедно през всичко - трудни моменти, имаше и хубави моменти, но съжалявам само, че не бях от отбора, който спечели Купата, но така се получи. Надявам се Берое да тръгне нагоре и да радва публиката и хората, които обичат отбора.

Аудиоматериал

Ваня Джаферович

Ваня Джаферович

Ваня Дзаферович е роден на 19 май 1983 г. в Словански брод (Хърватска), израснал е в Босненски брод (Босна и Херцеговина). През 1992 г. след началото на войната в Босна и Херцеговина с цялото си семейство се изселва в Хърватско, където живее около 8-9 месеца в Пожега, след което се пренася да живее в Загреб. Висок е 183 см и тежи 83 кг. Играл е в НК Инкер (Запрешич, Хър), НК Загреб (Загреб, Хър), Локомотив (Загреб, Хър), Хърватски драговоляц (Загреб, Хър) и Сегеста (Сисак, Хър). Първият му треньор е Целестин Гашпарин. В Стара Загора идва след като треньор става Ханс Кодрич. Джаферович бързо спечелва сърцата на феновете с безстрашното си влизане в единоборства, твърдия характер и раздаването до последната секунда. Джаферович става първият чужденец, който става капитан на Берое след като през 2006 г. Илиан Илиев му връчва лентата. През зимата на сезон 2007/2008 става играч на Локомотив (София), преминава за кратко и през кипърския Етникос Ахнас. През зимната пауза на сезон 2010/2011 се връща в Берое.

Реклама