12.04.04
18 години и живот
В изданието си от 13 април 2004 вестник "Стадион" публикува статия за шампионският отбор на Берое от 1986 и състоянието сега. Предлагаме ви пълният текст на материала:
Някъде в края на 80-те годиниимаше една известна рокбанда "Скидроу". Един от големите им хитове бе "18 и живот". Точно това парче ми се върти в главата на път към стадиона под Аязмото за мача на Берое с Пирин от втория ни футболен ешелон. Точно пред 18 години старозагорци спечелиха единствената си досега титла и на практика такъв период от време е повече от достатъчен, за да се правят сериозни изводи защо този футболен град постепенно изпадна в периферията на българският футбол. На 12 април 1986 година Берое победи с 1-0 Славия след ранен гол на Васко Драголов. На 10 април 2004 година атмосферата на стадиона обаче бе далеч от онзи знаменит ден. Паралелите с него обаче са доста. В събота Берое победи отново с 1-0 и пак с ранен гол, този път на Масена Моке. Приличната като количество дори за Висшата ни лига публика си спомни за славните времена с появата на треньора Евгени Янчовски и тогавашния капитан Теньо Минчев. По трибуните бе и цялото старозагорско войнство, включващо Васко Драголов и Ивко Ганчев. Връзките с тогавашния тим и настоящия са също сериозни. Вендо Сивриев е треньор, а в състава дори има и един футболист с фамилията Минчев. Това е младия Симеон Минчев, син на големия капитан от онази епоха.

С победата над Пирин Берое на практика подпечата завръщането си в елита, но въпреки това редица въпроси остават отворени. Най-важният от тях е дали отново Берое ще играе основна роля в елита, така както правеше десетилетия наред. Вярно, през 70-те и 80-те години старозагорци имаха великолепни състави, които се прадставяха отлично и в Европа. Мнозина отдават титлата от 1986 година най-вече на късмета. Вярно е, че тогава Берое се възползва от черния финал за купата на България между ЦСКА и Левски 12 месеца по-рано. Други не пропускат да споменат, че Берое загуби катастрофално с 1-8 при гостуването на основия си конкурент Тракия в Пловдив. Малцина обаче смеят да кажат истината, че старозагорци тогава имаха наистина изключително балансиран състав, който се възполдзва по чудесен начин от обстоятелствата. Този наистина велик за мащабите на провинциалния ни футбол тим се градеше няколко години. Началото му може да се търси дори и от сезона в "Б" група. Тогава легендата Петко Петков наложи младоци като Данчо Митев и Ивко Ганчев, които заедно с останалите опитни играчи след това направиха сериозен отбор.

"Не мога да разбера защо винаги припомнят тази загуба в Пловдив. Тогава ни изгониха двама играчи рано-рано, а и всеки удар на Тракия влизаше във вратат. Има и такива мачове. ЦСКА падна с 2-7 от Левски през 1968 година, но въпреки това стана шампион и никой не им оспорва титлата", връща се назад във времето Теньо Минчев. "Аз все още не мога да разбера защо все още има твърдения, че титлата ни не е била заслужена. Ние играхме честно. Спомнете си мачовете навън с Академик (Свищов) и Сливен. Те завършиха 0-0, а по това време за такъв резултат не се присъждаха точки. Тогава отборите обикновено си разменяха по един бърз гол след 80-тата минута за да гарантират поне точката. Другият мач, който винаги се коментира е двубоят с Левски в София в предпоследния кръг. Ние спечелихме с 3-2. Истината е, че Левски не искаше да стане Ботев шампион и за това не се напрягаше много срещу нас. Да не говорим, че ние ве пас спечелихме срещу силния тим на Локо в София с 4-1, бихме ЦСКА, Левски, Славия и Тракия в Стара Загора. Истината е че тогава имахме наистина много силен отбор. Ние бяхме колектив и голяма част от момчетата бяха местни. Това е много важно. Всички бяхме готови да умрем на терена за Берое. Знаехме каков означава Берое за нас. Сега такива неща като логичност и всеотдайност към клуба не съществуват. Това е и един от проблемите на родния футбол. Всеки вече търси готови футболисти. Те обаче трябва да се създават. Отбори като Берое винаги са давали страхотни футболисти, с които са захранвали столичните грандове. Такива са реалностите и не можем да избягаме от тях", спокойно обяснява Теньо Минчев, така както и играеше на терена.

Най-яркото доказателство, че Берое наистина бе силен отбор през 1986 година бе участието в КЕШ. Тогава старозагорци направиха 1-1 под Аязмото, а след това загубиха 0-2 в Киев. Малак подробност е, че само няколко месеца по-рано Берое разби киевчани с 3-1 в контрола в Стара Загора. Същият този тим на Динамо точно тогава спечели КНК и бе на практика националният отбор на СССР. "В онази контрола буквално размазахме звездният тим на Динамо. Спомням си как великият Валери Лобановски обикаляше нервно около страничната линия, невярващ на случващото се на терена. След това в КЕШ вече имаше едно на ум. Представянето ни срещу тях бе повече от достойно. В първия мач в Стара загора направихме 1-1. Данчо Митев обаче бе контузен и влезе накрая и изработи дузпата за нас. В Киев пък Динамо до последон трепереше нищо че би 2-0. Тогава Петко Петков изпясна 2-3 чисти положения. Жалко, защото смятам, че наистина можехме да направим нещо велико", допълва Минчев.

В същото време новите африкански звезди на Берое, както и местните момчета, правят не лоши опити да върнат времето назад. Нормално е следващата ни тема да е насочена към настоящето и бъдещето на тима. След тежките минути през миналото десетилетие, преминали през колоритното управление на Атанас Атанасов - Кеби и танталовите мъки на Станислав Танев - Камилата да върне Берое на мястото му, сега като че ли нещата в пъзела "Берое в елита" постепенно започнаха да се нареждат. Камилата наистина направи много, но след това просто нямаше пари да запази постигнатото. С идването на Николай Банев и "АКБ Форес" обаче старозагорци намериха сериозна финансова стабилност. След това един от успелите български треньори Аспарух Никодимов пое тима. Вярно е, че Берое все още е далеч от стандартите си за красива игра, но с прагматичиня си стил на игра постига резултати. Най-важното в тима обаче е, че има момчета с качества, които спокойно можге да гарантират сравнително безоблачно бъдеще в елита ни.

"За тим като Берое е много важно да има местни момчета. Това обаче е валидно и за повечето тимове от елита ни. Естествено, трябва да се привличат футболисти, но те трябва наистина да имат качества. Не искам да коментирам как Берое'86 би се представил сега в шампионата ни, ако имаше машина на времето. Със сигурност щеше да играе отнов важна роля. Ако детско-юношеската школа функционира нормално, то отново стадиона ще се пълни. Много важно е обаче и Паро Никодимов да получи наистина сериозен кредит на доверие. Всички се питат защо нашите клубове не се представят както преди в Европа. Това е така, защото постоянно се правят треньорски смени. Това не е нормално. Всеки треньор трябва да получава достатъчно време. Няма смисъл на всеки 2-3 месеца да има нови лица", обяснява Теньо Минчев.

След последният съдийски сигнал близо 4-те хиляди зрители изпращат с аплодисменти играчите на Берое. В крайна сметка те направиха важна крачка към завръщането си в елита. Евентуалното първо място в Б-групата дава нов повод за анекдоти. Най-разпространеният е, че втората титла ще бъде спечелена при следващото минаване на Халеевата комета или през 2062 година. До тогава има достатъчно много време. 18 години вече минаха, а животът продължава.


КЪДЕ СА ТЕ СЕГА?
Берое'86
Тактическа схема 4-3-3
Ивко Ганчев - мениджър, Илия Илиев - шеф на тотото в Стара Загора, Теньо Минчев - учител в езиковата гимназия, Кънчо Кашеров - учител в 5-о основно училище в Стара Загора, Венелин Сивриев - треньор в Берое, Стефан Динев - треньор във ФК Траяна, Стоян Бончев - има собствен бизнес, Пламен Липенски - треньор в Португалия, Васил Драголов - има собствен бизнес в Стара Загора, Милан Кашмеров - футболен мениджър, Йордан Митев - занимава се с търговия в чужбина

Сезон 1985/86
Участия
30 мача - Ивко Ганчев, Илия Илиев, 29 мача - Милан кашмеров, Кънчо Кашеров, 27 мача - Венелин Сивриев, Стоян Бончев, 26 мача - Теньо Минчев, 25 мача - Йордан Митев, 23 мача - Стойко Стойков, 22 мача - Васил Драголов, 21 мача - Стефан Динев, 20 мача - Петко Тенев, 19 мача - Танко Танев, 17 мача - Пламен Липенски, 10 мача - Петко Мароков, 8 мача - Христо Белчев, Кольо Ганев, 4 мача - Радко Калайджиев, 1 мач - Валевнив Грудев

Голове
23 гола - Милан Кашмеров, 7 гола - Стоян Бончев, Васил Драголов, Йордан Митев, 4 гола - Теньо Минчев, 2 гола - Танко Танев, Стефан Динев, 1 гол - Венелин Сивриев, Петко Мароков, Радко Калайджиев

През шампионския сезон треньорът Евгени Янчовски залага на 4-3-3 в домакинските мачове и на 4-4-2 при гостуванията, като при тях Васко Драголов играе като втори нападател зад Кашмеров. В сезона отлично се вписват и младите тогава Стойко Стойков и Радко Калайджиев. Опитният Петко Мароков, починал наскоро, както и Петко Тенев също имаха решителен принос за титлата. В паметният сезон Янчовски използва само 19 футболиста, нещо немислимо за днешният футбол.

Стоян Георгиев, в-к "Стадион"

При използване на информация от BEROE Online (http://beroe.dir.bg) позоваването на сайта и автора на материала е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!