Даниел Беконо Н'Дене: "Ще дам всичко от себе си за да ме запомнят с добро" Усещането да скандират името ти, след като си свърши добре работата си е невероятно
Даниел Беконо Ндене
Даниел - разкажи нещо повече за себе си?
- Роден съм на 31 май 1978 г. в едно малко градче Есей, което се намира на 20 километра до столицата на Камерун Яунде. Имам прекрасно семейство което много ми липсва. Ако ме видите някога тъжен значи си мисля за роднините си в Камерун. Имам брат и сестра които са по-големи от мен. Не съм женен, но имам дъщеря на 5 години, тя се казва Касандра. Бях на 10 години когато започнах да тренирам футбол. В Яунде децата обичат да ритат топка. Играл съм за отборите Т.К.С., Канон де Яунде (Яунде, Камерун), ДПММ (Бруней), Фову (Бахам, Камерун) и Берое.
Станал си олимпийски шампион със състава на Камерун. Как изживя момента когато получи златния медал в Сидни?
- Имам 37 мача за различните национални гарнитури на моята страна и съм олимпийски шампион с на Олимпиадата в Сидни през 2000 година. Да, играх и спечелих златен медал в Австралия - това е изживяване което всеки спортист иска да преживее. На тези игри в Сидни аз и съотборниците ми от Камерун дадохме най-доброто от себе си и спечелихме титлата. Това е най-върховият момент в кариерата ми. За нас беше важно отбор от черният континент да спечели титлата, за да докажем че африканския футбол е добър и че вече сме световни сили, а не само екзотика, както е било преди 20-тина години. Първата страна, която спечели олимпийската титла бе Нигерия, след това - Камерун. Но сега, в Африка, големият лидер е Камерун.
В националният отбор треньор ти е бил легендарният вратар Томас Н'Коно?
- Имах щастието в олимпийския отбор на Камерун да тренирам при един от легендарните вратари не само на моята страна, но и на световният футбол - Томас Н'Коно. Той е моят идол. Аз бях само на 12 години и мечтаех да играя за Камерун. Томас Н'Коно и Роже Мила бяха нещо повече от легенди и идоли за нас. А точно тогава Камерун бе един от най-силните отбори не само в Африка - през 1990 година на световното в Италия нашия тим стигна до четвъртфинал срещу Англия, а в предварителната група бяхме първи. Като малък мечтаех: "Искам да бъда като него". След това ми стана треньор - той ме научи на много неща. Надявам се, че някой ден аз също ще участвам на световното първенство с националния отбор на Камерун.
Защо вече не пазиш за националния отбор на Камерун?
- Излязох от националния отбор, защото имах проблеми с треньорът на Камерун и затова миналата година заминах за Бруней, но това е дълга история...
Какви са отношенията ти с настоящия вратар на националния отбор на Камерун Карлос Камини? Вие заедно играехте в националния отбор, и двамата бяхте в състава триумфирал в Сидни...
- Той е много добър мой приятел. Вярно е че бяхме конкуренти за титулярното място, но останахме приятели. Но с Карлос Камини нямам никакви проблеми. Това беше преди да ме извадят от отбора. сега той е номер 1 в националния тим, желая му успех. Може би ще вляза отново в националния отбор, защото сега треньорът е нов. Той не ме познава, но аз се надявам да ми се обади, да ме види и да ме покани да играя.
Как ти се отрази на теб и на целия камерунски тим смъртта на Марк-Вивиен Фое?
- Гледах мача по телевизията когато Марко умря. Той ми беше като баща в националния тим - държеше се страхотно с мен - помагаше ми. Чувствам огромна болка в сърцето си. Голяма трагедия, не искам да говоря повече по тази тема. Марк-Вивиен Фое остава един от най-великите футболисти на Камерун...
Според много специалисти ти сш състезател от висока класа - Как се случи така, че дойде точно в Берое (Стара Загора)?
- Един от ръководителите на Берое, Иван Вутов, е разговарял с моят мениджър Саймън и двамата са преговаряли и аз и Марсел Еламе да пристигнем в Стара Загора. Двамата са работели заедно още от времето когато г-н Вутов е бил треньор в Африка. Те се договориха и ето ме тук в Стара Загора. Никога през живота си не съм мислел, че ще дойда да играя в България. Никога! Но сега съм тук и ще се опитам да дам всичко от себе си, за да ме запомнят в България с добро.
Не е ли крачка назад да извървиш пътя от олимпийски шампион до мачове за българската втора дивизия?
- Както ти казах, и за мен беше изненада, че дойдох в България. Но сега съм тук, играя във Втора дивизия, може би догодина ще играя в по-голям отбор - не знам, никой не знае какво ще се случи утре. Но това, което знам, е че всеки ден човек трябва да прави всичко, което е по силите му. Независимо дали играеш във първа, втора или трета дивизия.
Говори се че за теб има оферти от Нафтекс, Локо (Пловдив)...
- Надявам се, наистина, да играя в голям отбор, но сега съм в Стара Загора, в Берое, и най-важното е да го видя във Висшата лига. Надявам се че Берое ще реализира амбициите си и ще стане голям отбор. всичко е възможно, ако се върви стъпка по стъпка. За да влезе в елита, Берое трябва да купи още класни играчи, ако иска да играе в Шампионската лига, трябва да вложи пари, да купи много играчи... Сега най-големият отбор е Реал (Мадрид) - имат пари, имат футболисти, инфраструктура. Ако Берое иска да стане голям отбор, трябва да вложи много, за да бъде на върха.
С твоя помощ?
- Берое ме купиха точно затова. Това е добре както за мен, така и за всички старозагорци. Надявам се да оставя добро впечатление с играта си. Стара Загора е много хубав град с приветливи и гостоприемни хора.
Бързо спечелихте сърцата на старозагорската публика с качествата си...
- Да, и аз така мисля (смее се). Старозагорската публика е прекрасна и вече знам, че е една от най-великите и най-верните в България. Да играеш за тази публика е чест, усещането да скандират името ти, след като си свърши добре работата си е невероятно.
Чувстваш ли се звезда? По ларгото (централната улица) на Стара Загора когато се движиш, когато седнеш на кафе или влезеш в магазин, много хора се обръщат след теб с думите - "това е камерунеца, който играе в Берое... "
- Неее... никога не съм се смятал за голяма звезда - аз съм само футболист. Искам да играя и да направя хората, които ме харесват щастливи, защото хората, които идват на стадиона - да гледат добри футболисти, които да играят все по-добре.
Харесва ли ти тук?
- Разбира се. Ако харесваш работата си, харесваш и всичко, свързано с нея. Мисля, че в Стара Загора е чудесно. За България ми е говорил мой треньор в Бруней Бумбо, които беше българин. той ми беше треньор - добър човек. Когато разбрах че отивам да играя в България - не идвах на сляпо. Бях чувал за вашата страна. На футболния глобус тя е доста известна. Няма как да не съм чувал и за Христо Стоичков, Йордан Лечков и Трифон Иванов. Това са световноизвестни играчи. Не се учудвам, че се класирахте за финалите на европейското първенство.
Как оценяваш съотборниците ти и каква е обстановката в отбора?
- Целта на отбора е да влезе в Първа лига. Играчите са много млади и имат нужда от опит, трябва да се усъвършенстват и да вървят заедно напред, да бъдат силни. Те са млади, но са добри. Може би догодина, когато вече придобият нужния опит, всичко ще бъде наред. С повечето от момчетата се сприятелих и ходим на кафе.
А как се чувстваш ти сред тях?
- Където и по света да отиде човек, когато не знае езика, му е много трудно. Но всеки ден се опитвам да говоря на български със съотборниците си. Може би само трима-четирима от тях говорят английски с мен, но аз се опитвам да говоря с всички, затова се уча всеки ден. Търся си учителка по английски, която да ми помогне да науча вашия език...
Какво научи най-напред на български?
- Научих се да казвам "Добро утро", "Добър вечер", неща като тези. Българския е труден език. Е, научих и някои ругатни. В България "мамата" е много популярно.
Би ли останал дълго тук?
- С Берое - 2 години. Договорът ми е за толкова време. Ако си добър футболист, трябва да бъдеш в добър отбор. Не казвам, че Берое не е добър, имам предвид, че всеки футболист трябва да се стреми да играе в най-добрите отбори. Примерно - Реал (Мадрид), Манчестър Юнайтед, Милан...
Притесняваш ли се от расистки проблеми в България?
- Не, не се притеснявам. Не мисля че съм направил на някого лошо че да ме обижда и да да ме притеснява, както и аз не обиждам никого.
Говори се че за да стане вратар един човек трябва да е малко крейзи, да е луд...
- Е, не бих казал че съм крейзи. Но има вратари които наистина са малко луди - спомнете си Игита, Чилаверт, чешит е и Оливер Кан, но аз го харесвам като вратар. Според мен добри вратари са и Буфон и Бартез.
На кой отбор си привърженик?
- Аз съм фен на Реал (Мадрид) и мечтая един ден да облека екипа на испанския кралски гранд.
Вечно си усмихнат, винаги имаш добро настроение. Това маска ли е?
- Аз съм щастлив всеки ден. Усмихвам се всеки ден. Аз съм си такъв човек...
Фамилията ти е Беконо, което е много близо до думата "бекон", не се ли шегуват хората с теб на тази тема?
- Да, много хора ме наричат Бекс, беко, бекон, какви ли не ...могат да ме наричат както си искат, стига да не е злобно и да се опитват да ме наранят с думите. Аз съм публична личност и трябва да понасям някои неща. Знам, че не всички не могат да ме харесват, но ако говорят лошо - не ме интересува.
Хубави жени ли са според теб българките?
- Разбира се - аз съм мъж, не "педераст" (последното го казва на чист български) и не може да не оценя женската красота. В България, особено в Стара Загора, има много и страшно хубави жени. Може би трябва просто да си избера една.
Говорят ли ти нещо наименованията "Гранд", "Игълс" и "Лъки"?
- Да, разбира се - това са старозагорски дискотеки. Аз ходя там, за да слушам музика. Защото сега, когато съм далеч от семейството си, ми е трудно. Не пия, не пуша, но ходя на заведения, за да виждам много и различни хора - как живеят, как танцуват и се веселят.
Свикна ли вече с българската храна?
- Все още не съм опитвал някакво специално българско ястие. Тук ям - пиле, ориз, но специална българска храна - не. Обичам обаче камерунската храна.
Каква кола харесваш?
- BMW. Повечето ми съотборници карат тази марка. Харесва ми примерно модела BMW 318 IS Coupe.
Говорят се легенди за африканците и тяхната потентност, като мъже, но ти заедно с Еламе сте били забелязани в аптека да си купувате жен-шен, което е афрозодияк и презервативи?
- Абсолютни глупости. Това са някакви неверни клюки. Хората ме видели в денонощната аптека и веднага започнаха слуховете - купувахме витамини, които ни бе препоръчал лекаря на отбора, а само в тази аптека човека зад гишето разбираше френски. Питайте аптекаря какво сме си купували.
