Зеленият старозагорски Гергьовден

от Чавдар Златев , 06.05.2010 г.

Горд съм че съм бероец! Горд съм с града където съм роден и където живея! Горд съм с историята му и разбира се с Берое, моята детска религия, вече повече от 38 години. Стадионът...Храма под Аязмото..на митрополит Методи Кусевич... Горд съм че съм потомък на Сава Казмуков, моят прадядо, който е управлявал този град като градоначалник в началото на 20 век повече от 10 години.

От 5 май 2010 година съм повече от горд, че освен шампионската 1986 година, мога да отбележа и годината на Купата. Наследих от дядо ми Васил и баща ми Златко любовта към непреходната "зелена" карма - то е нещо което или го имаш или го нямаш!

5 май 2010 година. Тръгването бе обичайно, ритуалите също - едни и същи сме от доста време. Имаме си и кадем... той винаги е с нас! Пътят е славен през Бузлуджа и Шипка, леко встрани от основата колона. Правим лъч - наш си, някъде горе неслучайно. Навярно сърцето на генерал Делчо Делчев някъде потрепва и той ни вижда отгоре - той знае че ние вървим по неговите верни следи... там край Бузлуджа, където този велик българин и бероец правеше монумента! А той е част от Берое и завинаги остава в историята му, навярно и затова оттам ни бе даден знак да преминем!

След това рутинно Шипка, Габрово, Севлиево, Къкрина... отклоняваме се край мястото където някой предател подшушна на турците и предаде Апостола... Господи ти си с нас зная, ти ни виждаш, знаеш че сме искрени и вярваме в теб и Берое! Дай ни сила и шанс поне днес на 5 май... преди Свети Георги да ни даде силата и опованието!!!!

Ловеч, някъде 12:30 часа... 6 тима от първите "зелени" гордо крачим по центъра на някогашна Мелта (авантпост на някогашните римски легиони), днешен Ловеч. Река Осъм е пълноводна, мостът на Никола Фичев - Колю Фичето примамливо и прохладно ни дава някаква интуитивна сила... Вече се чуват скандирания и беройски песни на победата! Нашата цел е крепостта там над града на платото над Ловеч. Хисарлъка - прекрасна гледка към целия град, меандрите на Осъма и далечината на север към Плевен. Там където българи и руси са дали кръвтта си сега да бъдем свободни и да пеем по терените на страната в хвала на нашия тим... Берое!

Времето върви бавно, ставаме вече част от едно зелено море... хиляди по центъра на града пеят, местните аплодират - няма заяждания.

16:30 часа вече пресичаме по моста по обратния път към стадиона... Време е да влизаме. Чуват се песни вътре, явно част от феновете са там и готвят празничния пред Гергьовденски курбан на победата!

Останалото видя страната ни - "зеленото море", великите фенове и великата подкрепа. Хора, разберете за нас Берое е светиня... той е знаме, той е символ, той е легенда. Не е блян или мит - той е реалност!

Мачът... напрежението... идва краят сякаш, 90-а минута...мирише на продължения... Но Бог си знае работата! Той ни чу... той даде своят пас и от нищото Доката направи това което искахме!

5000 на стадиона... навярно 100 000 със зелено сърце пред екраните в стараната и по света! Благодаря ти Господи!

Страницата е факт, тя е написана... историята върви напред! Видях шампионската 1986, видях Купата 2010, пипнах я! Друго не ми е нужно, мога спокойно вече да спя и да сънувам, да мечтая... с отворени очи!

Благодаря ви велики старозагорски фенове! Горд съм че сте това което прави разликата ни с който и да е друг град!

Това никога няма да се забрави дори и след 2 или 3 поколения!

Берое ще го има винаги, той е вечен, както този град възникнал след руините. С Бог и Берое напред!

Свети Георги е днес!
Берое завинаги!!!!